От съвместната дейност двама американски програмисти - Даниел Бриклин и Роберт Франкстон, през есента на 1979 год. се ражда първата система за управление на таблици. Наричат я VisiCalc-съкращение на Visible Calculator. Системата е разработена за микрокомпютрите Apple II и предназначена за обработка на счетоводна информация. С това се поставя началото на системите за управление на таблици, които са известни като електронни таблици. Английският термин, с който тези системи са популярни е Spreadsheet - разгънат лист. Три години по-късно се, но вече за друг клас микрокомпютри (16-разрядните) се появява електронна таблица, наречена Lotus 1-2-3. През 1985 год. фирмата Microsoft създава първата версия Excel за Windows, която е една от най-използваните и до сега.
Начало на системите за управление на таблици
Общи сведения за Excel 97
Въвеждането на данните става в клетки. Клетката се активира с щракане с мишката върху нея. Активната клетка е обградена с по-дебела рамка. На реда над таблицата се намират полета - Name Box и Formula Bar. Ако бъде въведен адрес в полето Name Box и се натисне Enter, показалецът на клетката ще бъде поставен на посочения адрес. Съдържанието на клетката се въвежда в полето 4 Formula Bar. Ако има въведени имена на клетки, при маркиране на тези клетки в полето Name Box се показват имената им. В Excel има два изгледа (режими на показване) - нормален (View/Normal) и по страници (View/Page Break Preview). От изгледа Page Break Preview таблицата се намалява и се определя къде свършват страниците. След това в нормалния изглед прекъсванията на страниците се виждат като пунктирани линии, ако е активирана опцията Tools/Options/View/Page breaks.
С Excel се извършват изчисления с числа и формули, които се нанасят в таблици. Документът на Excel се нарича работна книга (workbook) и може да съдържа един или няколко работни листа (таблици, sheet), листове с диаграми и листове с макроси. Най-разпространен тип са таблиците, които от своя страна се състоят от редове и колони. Пресечните точки между редовете и колоните образуват клетки, където се съхраняват данните. Данните могат да бъдат текст, числа или формули. Всяка клетка има уникален адрес, съставен от надписа на колоната и реда, както и от името на таблицата. Например Sheet1!A3 е адресът на клетката от първата колона "А" и третия ред "3" в първата таблица Sheet1. Освен тази форма Excel поддържа и формата R1C1 (R1: R-ред, 1-номер на реда; С1: C-колона, 1-номер на колоната), която се активира от настройката R1C1 reference style в Tools/Options/General.
